Когато самолетът ѝ започва да се спуска към Сейшелите на 6 октомври

Когато самолетът ѝ стартира да се спуска към Сейшелите на 6 октомври 2019 година, американката с угандийски произход Джесика Набонго надниква през прозореца, подготвяйки се за един от най-важните моменти в живота си, който следва да се случи.

Тя освен ще стане член на влиятелен клуб, формиран от доста малко хора, пътували до всяка страна по света, но и ще бъде първата чернокожа жена, която е документирала това.

Набонго е съпроводена от 28 нейни другари и фамилията си, които пътуват с последния ѝ полет.

Отнема ѝ повече от 450 полета и близо два милиона въздушни километра, само че тя стига до всичките 195 приети от Организация на обединените нации страни по земното кълбо.

Изживяването обаче е изтощително - Набонго взима повече от 170 полета за една година и споделя, че е била на път да се откаже няколко пъти.

" Имаше няколко пъти, когато се паникьосах и си споделих: " О, боже, това ще докара ли до обществен неуспех? ", споделя тя пред CNN Travel.

Малко след великото си пътуване Набонго написва и книгата The Catch Me If You Can, в която в детайли разказва прекарванията си, от обикалянето от страна в страна по време на епичното предизвикателство.

Кръстен на известния ѝ блог, книгата споделя за нейното рекордно пътешестване, като се фокусира върху 100 от 195-те страни, които е посетила.

" Аз съм фанатик по география ", споделя Набонго за решението си да поеме предизвикването, обяснявайки, че това е нещо, което е желала да направи най-малко десетилетие, преди да извърши.

" През 2017 година някак си взех решение, че желая да го направя до 35-ия си рожден ден ", споделя тя пред CNN Travel.

И по този начин, съумява ли да съблюдава крайния си период?

" Изпреварих рождения си ден с пет месеца ", изяснява Набонго. " Но в последна сметка приключих на рождения ден на татко ми. Той умря единствено два дни след моя 19-ти рожден ден, тъй че беше хубаво да му го посветя. "

Според Набонго, която е родена в Детройт, една от главните аргументи, заради които се е чувствала принудена да напише книгата си, се дължи на обстоятелството, че много малко чернокожи са измежду към 400-те хора на планетата, за които се счита, че са посетили всяка страна в света.

" Толкова сме привикнали да виждаме света през обектива на белите хора ", споделя Набонго, която използва свои лични фотоси в книгата. " И това е друго. Очевидно има някаква уникалност в прекарванията, които имаме, защото съществуваме в света, като доста разнообразни хора. "

" Става дума за нормализиране на нашето битие, тъй като, да, даже през 2022 година постоянно съм единственият негър в аероплан с 300 ", казва още тя.

Набонго признава, че в действителност е доста значимо за нея да споделя истории за места, до които множеството хора може в никакъв случай да не пътуват и в действителност да употребява платформата си, с цел да сложи тези места в по-положителна светлина, в сравнение с нормално виждаме.

" Намерих доста хубост на доста места, където хората евентуално не биха очаквали. "

Тези места включват Афганистан, където Набонго е очарована от храма на Хазрат Али, прочут също като Синята джамия в северния град Мазари Шариф. Пакистан, където тя не може да се насити на уличната храна. И Иран, където посещава античния град Язд.

Въпреки че социалните медии съществуват, когато Набонго за първи път стартира да пътува по-активно, те сигурно не са толкоз авторитетни, колкото през днешния ден.

Бившата служителка на Организация на обединените нации отбелязва, че съществуването на сполучлив блог и над 200 хиляди почитатели в Instagram ѝ е предоставило много привилегии, изключително когато става въпрос за пътешестване. Но тя е доста деликатна към наличието, което споделя, признавайки, че въздействието на обществените медии не е било изцяло позитивно, когато става въпрос за уязвими места.

" Като инфлуенсър или човек с въздействие, би трябвало да бъдете извънредно деликатни с метода, по който споделяте. За мен е в действителност значимо да подсигурявам запазването на местата, които навестявам ", по тази причина и често не отбелязва къде тъкмо се намира. 

По време на някои от най-трудните си моменти на пътя, Набонго стартира да се пита дали ще стигне до Сейшелите - последната страна в нейния лист.

Но пътуването се превръща в доста повече от просто реализиране на задачата ѝ. Тя осъзнава, че показва места, които нейните почитатели евентуално в никакъв случай не биха си и помислили да посетят.

Докато Набонго отбелязва, че притежаването на американски паспорт ѝ дава привилегии, които не се дават на пасажери от други националности, тя изяснява, че е съумяла да пътува до над 40 страни с угандийския си паспорт. И не би съумяла, в случай че имаше единствено американско поданство. 

Нейният триумф, дружно с този на хората като нея, постигнали същото, без подозрение ще въодушеви и други да се опитат да пътуват до всяка страна по света, само че Набонго посочва, че тази конкретна цел не е за всеки.

Преди да тръгнем на такова премеждие, Набонго акцентира, че в действителност би трябвало да се запитаме за какво желаеме да се впуснем в него, " тъй като това е мотивацията, която ще ви води до финалната права ".

Тя се надява, че нейната история ще насърчи другите хора да следват фантазиите си, каквито и да са те.